петък, 13 август 2010 г.

Малко да си излея мъката...

Легнах, но не можах да заспя. Въртях се със всякакви мисли, решавайки да стана и да драсна една статия, да си излея мъката та да ми мине и да заспивам, че утрото наближава. Защо точно тук я изливам ? Ами така реших! Защо не на някой близък или приятел ли? Колкото и близък да е той, не бих искал да го занимавам точно сега, по това време, а той не би искал да слуша моите болни мисли...всеки човек си има проблеми за които да мисли. Аз съм готов винаги на чуя приятел, и да се поставя на негово място, колкото и да не мога да изпитам неговите чувства. Та, за това реших аз, да споделя...та на който му се чете - добре е дошъл! :) Заспивайки, изпълвайки се с спокойствие, в главата ми изплуват картини...картини на мир, на любов, на по-добър свят...всеки се крие зад някаква маска и играе някаква роля. Никой не може да сподели изцяло това което мисли на никого - все някаква част остава за него. Но защо ли ? Защо няма човек на който да разчиташ и освен забава и обсъждане на ежедневни неща не се седне по-задълбочено да се обсъдят нещата от живота - някак си не е типично нали? Доста хора се стремят да вървят по гайдата на другите за да се съгласят с тях, да бъдат мачкани, но да се издигат, да лъжат, да крадат, да мамят, да убиват...това ли е най-важното ? Защо има такива хора изобщо...просто света леко по-леко се разрушава...с всяко поколение тези по-лоши навици, качества, дейности и прочие започват да се укрепват и това започва да бъде едно най-обикновено ежедневие. Хората се роботизират, "фешанисват", "емонисват" и прочие поради липса на любов...звучи смешно нали ? На някой смешно, на други тъжно. Защо трябва да се употребяват наркотици и алкохол ? Хм...може би, защото човек чувства празнота, недоволство, тъмнина, пристрастеност...любовта е по-сладка и нейното питие те кара да политаш, за разлика от някое алкохолно - да падаш и на другия ден да си като утрепка. Любовта е най-силния наркотик - пристрастяваш се, но не е нужно да се тровиш, да се дупчиш, да си разваляш живота като бавно започваш да си прее*аваш психиката (с извинение). Именно тази любов прави човек по-стабилен, по-весел, по-отговорен, по-добросърдечен, по-грижлив, по-топъл...с друго мислене и нагласа към живота. Защо стават всеки ден тези катастрофи по пътищата ? Половината от нетрезвени шофьори, а другата половина поради причината, че нямаш грам отговорност в главата си и настъпваш гъзта до ламарина. Ами тези кражби и убийства? - Какъв човек трябва да станеш за да направиш подобно дело и защо би станал такъв ? ( причината е ясна) ... Дори вече на природата и омръзна и започна да си показва лошата страна. Ами как няма да и омръзне...тя ни помага, без нея не можем, а на някой дори не им пука за нея. Режат от нея, чупят я, късат я. Всеки те коментира, всеки се мисли за прав, всеки си издига високо самочувствие без покритие, всеки започва постепенно да става по-студен, защото е отраснал и продължава да живее в един много по-студен свят. А някога замисляли ли сте се колко по-добър и топъл би могъл да бъде той ? Какво по-добро от това да станеш с усмивка, да се порадваш на слънцето, на природата, да изживееш всяка своя мечта в реална ситуация... да споделяш всичко с всеки, да не си нервен за щяло и не щяло, поради факта, че всеки около теб вече е такъв, затрупан с хиляди проблеми и неприятности ? Да се радваш на животните, а не да гледаш брутални картини на измъчвания и убийства върху беззащитните същества. Човек се мисли за най-висшия. С какво е по-висш от едно животно ? - С това, че има повече мозък. Е, да ама нямаш избор. И ти може да се родиш куче например, нали ? И тогава да те мачкат както си искат (въпреки, че са много добри домашни любимци и се водят големи приятели на човека). Да бе и тези политики... няма ли да бъде по-добре да няма висши лица като чичко политичко, босове, мафии и лидери на какви ли нещеш престъпни общества. Всеки да има правото да си изкаже мнението и то да бъде взето под внимание. Да можеш да споделиш спокойно и пред всеки каквото мислиш по даден въпрос и заедно да намерите решение...можеш да превърнеш своите мечти в реалност. Написах доста, но дефакто това е нищо, в сравнение с нещата, които се случват навсякъде, в всеки един момент. И не забравяй, че всичко зависи от теб! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар